Aug 7, 2016, 10:22 AM

Налей до горе

  Poetry » Other
692 0 1

Налей до горе, нека се напием,
недей да жалиш черният си дроб
всичко черно вътре да измием,
пияният е по-щастлив от роб.

Налей до горе, във килера има доста,
и спри да мезиш, стига се щади!
дори ракията ми да е проста,
ако пари в гърлото, в сърцето не горчи.

В сърцето влезе ли, заплакваш,
и плачеш мъжки без сълзи,
и псуваш нямо, сякаш все очакваш
отнякъде да кресне някой- Спри!

Но никой никога не крясва.
А когато свърши, имаме одеколон.
От него нещо ми проблясва,
до мен  стои човек с тромбон.

На всяка моя глътка го надува,
и гледа ме с кръвясали очи,
на всяка хапка тихичко ме псува,
и сякаш чувам думата - "умри"

Кой е този, нямам си идея,
но все ще свири някога последната тръба,
да го попитам, няма да посмея,
и знам, след нея ще умра.

Затова наливам, нека да прелее,
чашата е пълна, а сърцето не,
мъжът с тромбона ми се смее,
накарах го да спре с паве.

 

Оттам насетне никой не брои,
ни чашите ми, ни ми се присмива,
след десет в лудницата всеки спи,
и с хапчета там в девет се напива.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лебовски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...