Налей! Налей!
НАЛЕЙ! НАЛЕЙ!
В оттенъци сгъстени -
златно топли -
окъпана е тази нощ.
И рухва
небето -
натежал керван от вопли.
Взривена -
тишината крета глухо.
В аритмия -
Душата ми залита...
Белязана от непонятни знаци,
разчупва хоризонта -
прашна свита -
нащърбени слова и камънаци.
Нощта разлива виното омайно,
с привкус горчив
и аромат на лудост.
Отломъци -
предчувствие овално.
Усещане за ветровито чудо.
Налей! Налей!
Да пием - до забрава!
От виното -
Любов и Път отвесен.
В такава нощ -
осъмнала жарава -
ще се роди
най-светлата ми песен.
© Донка Василева All rights reserved.
