Нали не сънувам?!

Не мога да повярвам, беше тук

и пак огледах се в твоите очи,

прегърна ме както отдавна не беше друг

и дори усети как ми липсваш ти...

След толкова време те видях отново,

пихме бира, говорихме и смяхме се на глас,

сякаш нищо не се е променило много

и същите стояха си чувствата в нас...

Не издържахме и най-накрая се прегърнахме,

а после много дълго стояхме така,

за миг с теб времето толкова назад върнахме,

че пак лудо забиха  влюбените ни сърца...

И пак пуснахме си нашите песни в колата,

пак се смяхме и за глупости бяхме готови,

пак както някога ме стискаш ръката

и питам се дали някога ще ми се случи отново...

След толкова време най-после те целувам,

и двамата ненаситни оставаме без дъх...

Прошепнах: Кажи ми, моля те, че не сънувам“,

А ти отговори: „Тук съм с теб и не сън“...

Целунах те за последно и обещахме да се видим,

а после изчезна от живота ми като гръм...

Събудих се разстроена и едновременно щастлива

беше истинско, но за кратко, уви като сън...

16.08.2016