22.03.2020 г., 9:08

Нали не сънувам?!

922 0 0

Нали не сънувам?!

 

Не мога да повярвам, беше тук

и пак огледах се в твоите очи,

прегърна ме както отдавна не беше друг

и дори усети как ми липсваш ти...

 

След толкова време те видях отново,

пихме бира, говорихме и смяхме се на глас,

сякаш нищо не се е променило много

и същите стояха си чувствата в нас...

 

Не издържахме и най-накрая се прегърнахме,

а после много дълго стояхме така,

за миг с теб времето толкова назад върнахме,

че пак лудо забиха  влюбените ни сърца...

 

И пак пуснахме си нашите песни в колата,

пак се смяхме и за глупости бяхме готови,

пак както някога ме стискаш ръката

и питам се дали някога ще ми се случи отново...

 

След толкова време най-после те целувам,

и двамата ненаситни оставаме без дъх...

Прошепнах: Кажи ми, моля те, че не сънувам“,

А ти отговори: „Тук съм с теб и не сън“...

 

Целунах те за последно и обещахме да се видим,

а после изчезна от живота ми като гръм...

Събудих се разстроена и едновременно щастлива

беше истинско, но за кратко, уви като сън...

 

16.08.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....