Нали не сънувам?!
Не мога да повярвам, беше тук
и пак огледах се в твоите очи,
прегърна ме както отдавна не беше друг
и дори усети как ми липсваш ти...
След толкова време те видях отново,
пихме бира, говорихме и смяхме се на глас,
сякаш нищо не се е променило много
и същите стояха си чувствата в нас...
Не издържахме и най-накрая се прегърнахме,
а после много дълго стояхме така,
за миг с теб времето толкова назад върнахме,
че пак лудо забиха влюбените ни сърца...
И пак пуснахме си нашите песни в колата,
пак се смяхме и за глупости бяхме готови,
пак както някога ме стискаш ръката
и питам се дали някога ще ми се случи отново...
След толкова време най-после те целувам,
и двамата ненаситни оставаме без дъх...
Прошепнах: Кажи ми, моля те, че не сънувам“,
А ти отговори: „Тук съм с теб и не сън“...
Целунах те за последно и обещахме да се видим,
а после изчезна от живота ми като гръм...
Събудих се разстроена и едновременно щастлива
беше истинско, но за кратко, уви като сън...
16.08.2016
© Радослава Михайлова Всички права запазени