Нали ти казвах
Понеже съм си трала ла и бръм
ти казвах, че животът е магия!
А то било – живее се с чалъм
и с радостта на детска олелия!
Жужене чака цъфналият глог,
узряла буква – дума да налее.
Светът не помъдрява, търси бог,
а изворът – вода, за да попее.
По бузата ми лепне кисел сок,
изтрих с ръкава. Пръснаха копнежи –
априлски танц на облак тъмноок
и мечешкото слънце се наежи.
Дървото ми помаха, а на мен
ми стана леко хладно и бодливо.
Кога животът мина като ден?
Сега ли пролетта е най-красива?!
Разнищва бяло паяче отвън
в метличината купчина въпроси.
Нали ти казвах – всичкото е сън,
затуй съм още рошава и боса.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
