Намери ми
Намери ми небе, във което да вържа душата си,
да не бяга от мен всеки път, щом самотен замръкна,
за да скита сама през баири - по друми и пътища,
и щом стигне до изгрева огън от съ̀лзи да стъкне.
Намери ми сърце, дето иска само да остане
и да чува в небето му как играят си чуждите птици,
долетели през времето - от усоите с вятър издрани
и покрили полята със песни за други светици.
Намери ми живот, в който дивите бури да яхна
и да литна над дните му, разпокъсал измамите в себе си,
да събуждам нощта му с очи и във взора ú ясен
да завихрям с душата си бяла - парченца от времето.
Намери ми седло, със което и бурите в мен да възседна
и да литна над сенките - птица, кръжаща над здрача,
да премина в съня ти и в чувствата там да заседна,
както сухият залък - засяда в съня на орача.
Намери ми юзди, за да мога да впрегна ума си,
да не мисли за теб, да препуска през старите рани,
и тогава, щом искаш - със дъжда от очите... тръгни си...
аз в дъжда ще се скрия и в твойте очи... ще остана...
© Чавдар All rights reserved.
