Намерих те
Света наопаки обърнах.
Зад всяко ъгълче надникнах.
Пътища дълги извървях.
В кръстопътища се лутах.
Падах, ставах, вървях.
Скитах се. Тъмнини преживях.
Търсех. Упорит бях,
надявах се и вярвах.
Търсех теб и те открих.
Жаден бях. И те отпих...
© Ванко Николов (Starkmaster ®vn)
© Ванко Николов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
