Sep 19, 2009, 12:40 PM

Намерих те

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Намерих те

 

Кой си ти, който сънищата ми спохождаш,

срещнала ли съм те аз по моя път?

Съществуващ ли като мъж, или си някой

измислен принц.

Потърсих те в миналото си, там да те открия,

по всички пътища те търсих,

по които съм преминала,

но не те открих.

Намерих те случайно тази сутрин в автобуса,

с който всеки ден пътувам,

погледнах те в очите

на дъното им и  слязох.

Сега не питам кой си ти,

не търся, не сънувам, при всяка

нощ, изпълнена с вълшебство, когато се събудя,

сега те намерих и се моля за едно,

да останеш вечно в моето скромно легло.

Намерих те и те искам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...