Намерих те

Poetry » Love

646 0 0

НАМЕРИХ ТЕ

Не мога да повярвам, че те има.

Изневиделица и бързо ме намери.

Намерих те и аз – в сърдита зима,

в която сам човек от студ трепери...

Намерих весел огън – неразпален.

Да го разпаля пожелах сама.

Намерих те сломен и непогален

и се почуствах истинска жена!

Намерих нежни устни и ръце,

с които съм спокойна и щастлива.

И сгушена до твоето сърце,

усещам как декември си отива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0