Намерих те
Събудих се.
Извиках те по име, но не чух да отговориш.
Погледнах моето легло, но и там не те видях.
Отидох да закуся с надежда да ми проговориш,
протегнал топла длан.
Но няма те...
Дори обяда е безвкусен и самотен.
Подправки сложих, но солта си ти.
Дано вечерята е сладка и чаша пълна с обич ни сплоти.
Не те намерих във деня си, сега те чакам да се върнеш вечерта.
И нежно да прошепнеш ,,Лека нощ Любима! Заспивай, аз над теб ще бдя!,,.
Но не...и тази нощ те няма. Къде си? Търсих те навсякъде любов!
По улиците пусти и студени, душата на сърцето е подслон.
Заспах.
Исках тебе да намеря, поне в съня красив. Уви...
И там се криеш, не разбираш, какъв товар в сърцето ми стои.
Но не спирам да те търся, обикалям, седнах да почина в центъра на моя свят,
мислех че си там под някоя дебела сянка и желаех сянката да бъда аз.
Толкова жестокост ли заслужих,
просто исках само теб
и от раните се учех....
Страшно е. Изрече не.
И тогава се пробудих от будилник,
спрял стрелките в точен час.
Толкова години минаха да те намеря,
мое ценно АЗ!
© Цветето Б. All rights reserved.
