Jul 3, 2004, 11:24 PM

Намеса

  Poetry
1.5K 0 0
Грубо вмешателство поради куп причини
безплътен бях…
Топли вълни ме обливат,
теглят ме към мраморни вани,
за да ме поемат неонови лампи
и на формалин да завони.
Помниш звука от неонова лампа,
знаеш също как ми действат твоите очи.
Асоциации правя не трябва да боли.
Прощавай.
Исках да усетим болка и тогава да летим,
но сега е невъзможно.
Отново хората ни убедиха,
че е нужно първо тялото да съхраним.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...