Oct 2, 2010, 8:54 AM

Намиране (посветено на campfire-flood-piss (Дистопия) )

  Poetry » Love
1.5K 0 23

 

 

 

 

Сред пустата нощ те намерих - 

невинна, трепереща, плаха...

След толкова много раздели

очите ми в твоите спряха.

 

 

Ти влезе в душата ми мило,

превърна я в светло небе.

За мен ти си мойто мастило,

а аз пък - перото у теб.

 

 

И искам да знаеш, любима,

желая по теб да чета,

че мене във тебе ме има...

Ще бъдеш ли моя в нощта?

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Радулов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....