Сред пустата нощ те намерих -
невинна, трепереща, плаха...
След толкова много раздели
очите ми в твоите спряха.
Ти влезе в душата ми мило,
превърна я в светло небе.
За мен ти си мойто мастило,
а аз пък - перото у теб.
И искам да знаеш, любима,
желая по теб да чета,
че мене във тебе ме има...
Ще бъдеш ли моя в нощта?
© Ясен Радулов Всички права запазени
и я няма тази примирена безнадеждност от предишните