2.10.2010 г., 8:54

Намиране (посветено на campfire-flood-piss (Дистопия) )

1.5K 0 23

 

 

 

 

Сред пустата нощ те намерих - 

невинна, трепереща, плаха...

След толкова много раздели

очите ми в твоите спряха.

 

 

Ти влезе в душата ми мило,

превърна я в светло небе.

За мен ти си мойто мастило,

а аз пък - перото у теб.

 

 

И искам да знаеш, любима,

желая по теб да чета,

че мене във тебе ме има...

Ще бъдеш ли моя в нощта?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Радулов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...