Love (Ванина) Love (Ванина)
1 454
Jul 2, 2008, 1:56 PM

Наоколо умират птици

  Poetry » Other
815 0 16
Наоколо умират птици,
а аз ухая на сълзи.
Слънцето във мен залезе,
отне ми всичко – почти.
А ти си така далече,
леглото ми превърна в зима.
Опасявам се, че без тебе
ще измине още година.
Никой не успя да замени
твоето нежно сърце.
Очите ми – две бездънни реки,
се сливат в твоето море.
Ръцете ми – на две отсечени,
изпитват дълбока самота.
Жената, в мен обречена,
е изпълнена със сива празнота.
Наоколо умират птици,
но ти ела и мен съживи.
Позволи на обичта да царува
и завинаги болката спри.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0