Наоколо умират птици
Наоколо умират птици,
а аз ухая на сълзи.
Слънцето във мен залезе,
отне ми всичко – почти.
А ти си така далече,
леглото ми превърна в зима.
Опасявам се, че без тебе
ще измине още година.
Никой не успя да замени
твоето нежно сърце.
Очите ми – две бездънни реки,
се сливат в твоето море.
Ръцете ми – на две отсечени,
изпитват дълбока самота.
Жената, в мен обречена,
е изпълнена със сива празнота.
Наоколо умират птици,
но ти ела и мен съживи.
Позволи на обичта да царува
и завинаги болката спри.
а аз ухая на сълзи.
Слънцето във мен залезе,
отне ми всичко – почти.
А ти си така далече,
леглото ми превърна в зима.
Опасявам се, че без тебе
ще измине още година.
Никой не успя да замени
твоето нежно сърце.
Очите ми – две бездънни реки,
се сливат в твоето море.
Ръцете ми – на две отсечени,
изпитват дълбока самота.
Жената, в мен обречена,
е изпълнена със сива празнота.
Наоколо умират птици,
но ти ела и мен съживи.
Позволи на обичта да царува
и завинаги болката спри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
