"Напомняш ми на някого, когото не познавам"
Напомняш ми на някого,
когото си измислих.
Не бе дори вълшебен
и нито беше принц,
а беше брат на вятъра
и с поривите чисти,
така, на стихче сплете
най-празните ми дни.
Напомняш ми на някого,
когото съм сънувала
и нежно съм целувала,
без да броя до три.
Набрал ми беше макове,
в януари, вместо в юли
и дланите студени
със своя дъх покри.
Напомняш ми на някого,
запълнил тиха липса.
Нима не знаеш кой си,
защо си и къде?
Теб Бог те е изпратил
по моята молитва?
Последният ти дом е
във моето сърце.
