Напред...
Аз искам само да заспя и да сънувам буря,
да бягам гола, боса под дъжда,
в непознатото пред мен да се загубя,
да ми е горещо от студа.
И спъвайки се в тревите, нека падна,
да обеля грозно колена
и ставайки, дори и кална,
бягаща да продължа.
И с нокти ще дълбая в земята,
за да оставям своите следи,
защото величествена е и змията -
нищо, че в калта пълзи.
И дъх да нямам от умора,
и глезените да болят,
не ми е нужна мен опора,
дори сълзите да горят.
И камъните остри да усещам
как впиват се в моите ходила,
назад за миг не се обръщам
и даже да не бягам, ще вървя!
... Напред...
© Вероника Камбурова All rights reserved.
