May 12, 2013, 4:26 PM

Напролет...

  Poetry
1.7K 0 15

                        Напролет...

 

Тъгуват ли очите ти, несретнице,

когато тази пролет влезе в твоя дом?

Резливо е виното за самотници.

От есен е. От друг сезон.

 

В съня пътеките от истина

попиват стъпките ти в самота.

Най-трудно е преди да свърши зимата.

Най-тъмно е във края на нощта.

 

Ще ми покажеш ли писмата ненаписани,

които да крещят от тишина?

И хлябът, и нощта са клисави.

И тъжна е напролет песента.

 

Навярно тази песен е последната

и пролетта тъгува всеки стон.

На прага са сълзите и надеждата.

Open your heart, I'm coming home.*

                      05.05.2013

               Венцислав Янакиев

 

*изречението е от pink floyd

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...