May 12, 2013, 4:26 PM

Напролет...

  Poetry
1.7K 0 15

                        Напролет...

 

Тъгуват ли очите ти, несретнице,

когато тази пролет влезе в твоя дом?

Резливо е виното за самотници.

От есен е. От друг сезон.

 

В съня пътеките от истина

попиват стъпките ти в самота.

Най-трудно е преди да свърши зимата.

Най-тъмно е във края на нощта.

 

Ще ми покажеш ли писмата ненаписани,

които да крещят от тишина?

И хлябът, и нощта са клисави.

И тъжна е напролет песента.

 

Навярно тази песен е последната

и пролетта тъгува всеки стон.

На прага са сълзите и надеждата.

Open your heart, I'm coming home.*

                      05.05.2013

               Венцислав Янакиев

 

*изречението е от pink floyd

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...