Jan 25, 2006, 9:01 PM

Напук

Poetry

1.2K 0 1

Пълзи усмивката на слънцето
след бурята,в която оцелях едва.
Душата знае как да пази свойта
чистота и топлина.

Създадена съм май напук на тебе!
Сърцето следвам и намирам брод.
Хей-време,няма да отнемеш силата
на моят чист живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

{YcMuBkA} (Усмивка)

Браво!Много хубав стих :о) 6+от мен

2006-01-26T00:26:21+02:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0