Jan 25, 2006, 9:01 PM

Напук

Poetry

1.2K 0 1

Пълзи усмивката на слънцето
след бурята,в която оцелях едва.
Душата знае как да пази свойта
чистота и топлина.

Създадена съм май напук на тебе!
Сърцето следвам и намирам брод.
Хей-време,няма да отнемеш силата
на моят чист живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

{YcMuBkA} (Усмивка)

Браво!Много хубав стих :о) 6+от мен

2006-01-26T00:26:21+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0