От рухнали въздушни кули
на минали илюзии, мечти.
Напук на всички хорски хули,
градя стени срещу отровните стрели.
От стъклени разбити замъци
като стъклар в пещта ще сложа
част от своята душа.
И нека изгори във пламъци.
Да мога като Феникс да се преродя,
от пепелта да се въздигна.
Парче небе да сътворя
и сред звездите да изригна...
© Кат Кат All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
