От рухнали въздушни кули
на минали илюзии, мечти.
Напук на всички хорски хули,
градя стени срещу отровните стрели.
От стъклени разбити замъци
като стъклар в пещта ще сложа
част от своята душа.
И нека изгори във пламъци.
Да мога като Феникс да се преродя,
от пепелта да се въздигна.
Парче небе да сътворя
и сред звездите да изригна...
© Кат Кат All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
