От рухнали въздушни кули
на минали илюзии, мечти.
Напук на всички хорски хули,
градя стени срещу отровните стрели.
От стъклени разбити замъци
като стъклар в пещта ще сложа
част от своята душа.
И нека изгори във пламъци.
Да мога като Феникс да се преродя,
от пепелта да се въздигна.
Парче небе да сътворя
и сред звездите да изригна...
© Кат Кат All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
