Oct 2, 2008, 12:16 AM  

Напук на цялата ни проза

  Poetry » Other
1.4K 0 15

Приятелю, една звезда избрах за тебе.
Звездите в моето небе са толкова големи.
Напук на всичките въпроси.
Напук на всичките проблеми.
Здравей, приятелю, здравей!
Усмихвай се! Все пак сме живи!

Приятелю, докосна ме със музика.
Най-впръсканото вдъхновение.
От него мисля няма по-голямо.
Какво от туй, че е във виртуала.
Здравей, приятелю, здравей!
Усмихвай се! Нали сме живи!

Приятелю, избрах за теб една постеля
от къдрокоси рими – каква поезия!
Напук на цялата ни проза.
Напук на голата й поза.
Здравей, приятелю, здравей!
Усмихвай се! Та ний сме живи!

 

Весела ЙОСИФОВА

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, този мой приятел Екзюпери! Колко го обичам! И като го срещнеш тази нощ, да му благодариш от мое име и да го целунеш! И да му кажеш, че съм си взела светкавично и овцата, и планетата, и розата. А и Иванова ми е приятелка. Как ще ти позволи да ги материализираш чрез образ. Нали ще се разплача. А на мен по ми отива да съм усмихната. И ето сега, пътувам си на планетата, гледам си овчицата, галя си розата... И хич, ама хич не ми пука. Като кралица съм горда от даровете ти.
  • Здравейте, приятели! Благодаря на всички, които разбраха и оцениха поетичното ми поздравче. Нямам търпение да се запознаем. Ехей, какво пеене (и пиене ще му дръпнем в Казанлък.
    (Специално за Тома): Абе, не го бях замислила така, ама "големо напук" стана. Пък и ми хареса да е така
  • Големо напук...
  • Много сладък стих!
    Нека сме живи!
    Нека се усмихваме!
    Поздрав, Кралице!
  • О да, живи сме...
    Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...