2.10.2008 г., 0:16  

Напук на цялата ни проза

1.4K 0 15

Приятелю, една звезда избрах за тебе.
Звездите в моето небе са толкова големи.
Напук на всичките въпроси.
Напук на всичките проблеми.
Здравей, приятелю, здравей!
Усмихвай се! Все пак сме живи!

Приятелю, докосна ме със музика.
Най-впръсканото вдъхновение.
От него мисля няма по-голямо.
Какво от туй, че е във виртуала.
Здравей, приятелю, здравей!
Усмихвай се! Нали сме живи!

Приятелю, избрах за теб една постеля
от къдрокоси рими – каква поезия!
Напук на цялата ни проза.
Напук на голата й поза.
Здравей, приятелю, здравей!
Усмихвай се! Та ний сме живи!

 

Весела ЙОСИФОВА

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, този мой приятел Екзюпери! Колко го обичам! И като го срещнеш тази нощ, да му благодариш от мое име и да го целунеш! И да му кажеш, че съм си взела светкавично и овцата, и планетата, и розата. А и Иванова ми е приятелка. Как ще ти позволи да ги материализираш чрез образ. Нали ще се разплача. А на мен по ми отива да съм усмихната. И ето сега, пътувам си на планетата, гледам си овчицата, галя си розата... И хич, ама хич не ми пука. Като кралица съм горда от даровете ти.
  • Здравейте, приятели! Благодаря на всички, които разбраха и оцениха поетичното ми поздравче. Нямам търпение да се запознаем. Ехей, какво пеене (и пиене ще му дръпнем в Казанлък.
    (Специално за Тома): Абе, не го бях замислила така, ама "големо напук" стана. Пък и ми хареса да е така
  • Големо напук...
  • Много сладък стих!
    Нека сме живи!
    Нека се усмихваме!
    Поздрав, Кралице!
  • О да, живи сме...
    Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...