Наранена
Навън се съмва, а в душата ми е тихо.
Огромна рана във сърцето ми кърви...
Не зная буден ли си вече, но те питам –
наясно ли си как ме нарани?!
Омая ме с ръцете на ваятел,
с горещи устни ме изпи със жар...
Но носел си душата на предател
и в черен демон се превърна твоят страх.
И скри се ти, избяга във забрава...
Нима ще мога да забравя току-тъй?!
Не се страхувай – всичко ти прощавам. ...