Наранена
Наранена
Навън се съмва, а в душата ми е тихо.
Огромна рана във сърцето ми кърви...
Не зная буден ли си вече, но те питам –
наясно ли си как ме нарани?!
Омая ме с ръцете на ваятел,
с горещи устни ме изпи със жар...
Но носел си душата на предател
и в черен демон се превърна твоят страх.
И скри се ти, избяга във забрава...
Нима ще мога да забравя току-тъй?!
Не се страхувай – всичко ти прощавам.
Аз исках обич, не желая мъст!
Сега умирам, нямам сили да живея
без тебе в този свят на фалш и на лъжа.
И като свещ животът ми ще доизтлее
в сълзите ми на изоставена жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
