Наранена
Наранена
Навън се съмва, а в душата ми е тихо.
Огромна рана във сърцето ми кърви...
Не зная буден ли си вече, но те питам –
наясно ли си как ме нарани?!
Омая ме с ръцете на ваятел,
с горещи устни ме изпи със жар...
Но носел си душата на предател
и в черен демон се превърна твоят страх.
И скри се ти, избяга във забрава...
Нима ще мога да забравя току-тъй?!
Не се страхувай – всичко ти прощавам.
Аз исках обич, не желая мъст!
Сега умирам, нямам сили да живея
без тебе в този свят на фалш и на лъжа.
И като свещ животът ми ще доизтлее
в сълзите ми на изоставена жена!
© Елмира Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Желаеш обич, не мъст, интересно. Мен една ме понарани с лъжи и после се настроих отмъстително, станах по-агресивен. Може би не трябва. Поздрави за стиха, и аз желая обич все пак де. Браво
-
"Не се страхувай – всичко ти прощавам.
Аз исках обич, не желая мъст!"
Ето тука едно искрено БРАВО!!!
И здрасти, апропо.
-
Прощъпулник ми е само в сайта, иначе не... Ще ти обяснявам друг път, но това е, което се е получило
-
Да, никол, съвпадението е напълно случайно - просто вече ми бяха заели потребителското име, което използвам като ник от доста време насам! Още веднъж благодаря на всички
-
Здравейте! Благодаря за хубавите думи на всички! Какво получи, като размести думите на ника ми, Смешко?
-
Как да отречеш нещастната любов щом е способна да вдъхнови за такива прекрасни стихове?!?
-
и от мен здрасти!
Хубав стих! -
добре дошла, Елмира...
хубав стих. -
здравей!
-
...
като разместих думите на ника ти знаеш ли какво получих ?
...
прилично стихо... ще видим... добре дошла!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
