Sep 13, 2017, 3:11 PM

Нарцис

  Poetry » Love
1.8K 0 0

Да обичаш нарцис е път изгубен,
да обичаш нарцис е тегло,
наперен горд и самовлюбен,
в своето знатно потекло.

 

Че е вечно прав дори си вярва
и своята истина една,
отстоява с чук или със брадва,
и не чувства той вина.

 

Да бъдеш нарцис, знай, е бреме,
гордостта да величаеш,
но тя не дава само ще ти вземе

и любов не ще познаеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....