Нарцистично-обвинително
А аз съм като мъртва в своята бездомност,
но събирам останки от нежност.
Не ми прилича да съм дива... и верломна,
но очите ми отварят бездни.
Гледам да съм топло необщителна, не-горда.
Бродирам от странности щения.
И бива ли различност? До натровеност.
А често и до възпаленост...
Тъги, угарки хронично недоволство
не изхвърлям от свойта Вселена.
Акорди на трептящи в до мажорност
и луди, от крайност, решения.
И съм като кървавия стон на прошка.
Умиращ. С издайническа нежност.
И не бива... а заспивам с многоточия.
И сред руините. На съмнения.
© Уморена All rights reserved.
