apriori (Уморена)

Мит за второ сътворение 🇧🇬

Ръцете ти са оголени върби,
които ме посипват с благородие.
Очите ми, две разгонени сърни,
сърцето ти заключиха в трезора си.
И други вътре безпомощно мълчат. ...

apriori

Poetry

2013-05-19T23:48:42+03:00 756

Боли ме буря... 🇧🇬

Отвъд тъгата чака ли спасение?
Ако, дано не го разочаровам.
Стоножка съм (със щръкнали съмнения)
на брод, през който с мъка преминавам.
Боли ме вятър северно копнежен. ...

apriori

Poetry

2013-05-18T16:22:56+03:00 804

Ще е слабо 🇧🇬

Какво като съм млада и способна?
Нима това е нещо, дето струва?
Ни гладката ми кожа, нито Окам,
на мен ми дават мир или ми служат.
Звездите потъмняват по небето! ...

apriori

Poetry

2013-05-06T12:32:19+03:00 979 3

Не в теб 🇧🇬

Не съм се влюбила в теб.
Тъгата ти е грабнала сърцето ми.
Ти всъщност чезнеш в мен. Е?
Аз вече съм си срутила небетата...
Но някак си мъчно е - ...

apriori

Poetry

2013-05-04T16:15:41+03:00 759

На монади 🇧🇬

Tъгата ми разцъфна. В хризантема.
Поисках да я храня, да не вехне.
Минорно се размърдах и се свлече -
Антична не-Горгона, ала цвете.
Приличам на затрупана антена; ...

apriori

Poetry

2013-04-18T17:57:38+03:00 1K

Бе ми тясно 🇧🇬

и знам о знам
не е за мен притихналата сивота
на гърлото ти
стигнала догоре от сърцето ти
и знам о знам ...

apriori

Poetry

2013-01-11T20:17:38+02:00 834 3

Те никнат в мене... 🇧🇬

Ридая вътре в себе си, усещам, че
заглъхвам в непосредствено съмнение,
но впивам нокти в костите и вените
на старото си пълно недоверие.
Събарям го. А как тежи то. Тонове! ...

apriori

Poetry

2013-01-05T00:11:50+02:00 790

Импулс 🇧🇬

ИМ-ПУЛС
Аз съм мъничка, толкова мъничка,
че почти ще изчезна безследно.
И невидима. Само в просъница
се явявам за малко и чезна. ...

apriori

Poetry

2012-12-29T11:40:00+02:00 774

Да избягам 🇧🇬

Лъжи. Лъжи ме колкото си искаш.
Няма нищо по-полезно от лъжата.
Бъди. Бъди безмилостно всесилен.
Аз не искам, но съм свикнала. Да вярвам.
Опиват ме лъжите. Неусетно. ...

apriori

Poetry

2012-11-30T22:34:22+02:00 742 1

Скритост 🇧🇬

Нищо, че пак не успях.
Да се докажа на себе си.
С всичко потънах във мрак.
И ме загриза съмнението.
Бях като суха мъгла. ...

apriori

Poetry

2012-11-28T14:12:39+02:00 683 1

След теб 🇧🇬

В мен (като крадец) влезе,
с взлом през тъгата, с която дишам.
Помръквам. С всяко действие.
Гълтам куршуми...
На всичко вярвам. ...

apriori

Poetry

2012-11-24T14:11:11+02:00 754

Диалог 🇧🇬

- Не искам тежина.
- ... Ще бъда лека за поемане.
Перце. И само ти ще ме усещаш.
Трептя, вибрирам в напрежение.
Сега съм синя (малокръвна вена съм...). ...

apriori

Poetry

2012-11-20T19:56:55+02:00 683

Стоицизъм 🇧🇬

Празнотата ме изпълва.
Къдриците, които нямам, се изправят.
Свети лампата, не-Слънце.
Обичам се, но ако някой ме измами,
със омраза се наказвам, ...

apriori

Poetry

2012-11-15T22:55:40+02:00 735 1

Аз съм себе си и просто съм за теб 🇧🇬

Няма крайно, което не е трагично...
Както ледници - които не тежат.
Тръгвам бързо. Вратата ми се усмихва.
С мен си себе си, без мен си просто сам.
Със дъха си рисувам здрави мисли. ...

apriori

Poetry

2012-11-13T13:06:24+02:00 838

Отговор на въпроса: Що е щастие? 🇧🇬

Намериха ме нови хоризонти.
Тъй както си стоях позамечтана...
Изпратили ги дребните любови
и моята възраждаща се младост.
Обучили ги все да се намират ...

apriori

Poetry

2012-11-09T23:08:30+02:00 841 3

Невинност 🇧🇬

Обичам. Да те гушкам с тихи мисли.
И с теб, и с тях щастливо да заспивам...
Но пак ме вцепенява мъка. Стиска ме.
Обичам ли те? Мразя ли те, мили?
Повдигам своя поглед, за да видя ...

apriori

Poetry

2012-10-14T14:19:47+03:00 1K 2

Къс живот 🇧🇬

Опитвам се света си да разложа
(приличам на златистобял разтвор).
Но сякаш го разтварям и не помня,
а дните ми се сплитат във застой.
Изчезват, но оставят в мен утайка ...

apriori

Poetry

2012-08-12T12:12:17+03:00 754

Терапия 🇧🇬

Искам да се влюбя, влюбя, влюбя.
Обожание в упоителна доза.
(Но търпение!
Идва пълнолуние.
Благородно. ...

apriori

Poetry

2012-08-07T22:02:14+03:00 676

Като нокът 🇧🇬

През сълзи криво се усмихвам пак
и влакове изскърцват раболепно...
С обувки леко бавно стъпвам в мрак.
И глупава уплаха в мен просветва...
И паля мигом в страх цигара - цяр - ...

apriori

Poetry

2012-07-14T11:36:29+03:00 774 2

„Истината или се осмеляваш” 🇧🇬

И ми се играе. На „Истината или се осмеляваш”.
В гърдите си вместо сърце нямам камък.
Отхвърлила рая, помислих добре дали още ще страдам.
Но вече не мога - да дишам от рани...
Избродила ада, си счупих небето, но без да го зная. ...

apriori

Poetry

2012-07-09T17:23:51+03:00 904 2

Пасивно 🇧🇬

Преглъщам си душата. И наливам вино.
Защото мога да си позволя отрано.
Заглъхването няма ме преоткрие...
Ще ме зарови. Сред негата от забрава.
И лошото е, че това ми е привично. ...

apriori

Poetry

2012-07-03T13:27:39+03:00 693 1

Празни думи 🇧🇬

Отново е горещо. От бодежите
душите ни мечтаят пак за бяг.
А моята прицели се в безцелие
и целейки ти хвърли въглен мрак.
Отново е горещо на изчезване... ...

apriori

Poetry

2012-06-26T23:51:00+03:00 785 2

Нарцистично-обвинително 🇧🇬

А аз съм като мъртва в своята бездомност,
но събирам останки от нежност.
Не ми прилича да съм дива... и верломна,
но очите ми отварят бездни.
Гледам да съм топло необщителна, не-горда. ...

apriori

Poetry

2012-06-19T16:42:35+03:00 953 1

Накъде? 🇧🇬

„Amor fati”, увиснах тялом на Живота.
Сега ръцете му държат ли моя дух?
Тежат тъги, но аз ги хвърлям като котва
в морето черно от катран и сива слуз.
Не ми е тихо (сякаш че денят е свършил). ...

apriori

Poetry » Philosophical

2012-06-16T18:46:00+03:00 1.2K 4

Средоточие 🇧🇬

Мракът ми е нажежена самота,
която мислите в безплътност преобличат.
А аз перлено море, с катран и кал,
и тъкмо затова сама не се обичам.
Мракът ми е непрободна тишина, ...

apriori

Poetry » Other

2012-06-14T21:59:01+03:00 844 3

Животът (не) умира 🇧🇬

Защо поглеждам в небето? Няма синьо.
И черни облаци надвисват върху нас.
Може просто да обичам от безсилие,
далеч обаче ми е ялово от мрак.
И нека няма в мен стремежи. Нито сили. ...

apriori

Poetry

2012-06-06T22:51:54+03:00 682

(Не-)адресирано 🇧🇬

Не осъзнавате, а аз съм с вас до края,
пренебрегвам всеки порив да си тръгна.
Изглеждам ви студена, като мокър камък,
а изгарям, от сърцето си отчупвам...
И всъщност само тишината в мен е цяла, ...

apriori

Poetry » Other

2012-06-05T19:01:36+03:00 1.1K 1

Готовност 🇧🇬

От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Д. Дамянов
Аз не знам дали пак светлина
ще засвети, когато се мръкне. ...

apriori

Poetry

2012-05-25T14:20:20+03:00 1.3K 3

Нося те вътре 🇧🇬

Нося те вътре със зимните мигове.
Целувам със мисли разголени
твоите стъпки по моето сриване
и лутам се, сред общи спомени.
Нося те вътре, усещам те, виждам те ...

apriori

Poetry

2012-05-23T21:53:45+03:00 1.3K 4

Нормално момиче 🇧🇬

Не, не съм аз „нормално момиче" -
сякаш съм с Вселена по-далечна.
Осъзнай, че не съм тук отлично
и върви, с мен недей да си пречиш.
Аз не съм за живот с теб готова. ...

apriori

Poetry

2012-05-17T10:36:17+03:00 729 1

Предсебесност 🇧🇬

Kaк е възможно
да се чувствам ограбена,
ако никога не съм притежавала?
Не превъзхождам.
Не търся. Раздавам се! ...

apriori

Poetry

2012-05-01T19:50:40+03:00 756

В надземен пъкъл 🇧🇬

Ти трябва да се радваш. Тръгвам си.
Прости ми за последните разстрели.
Ти виждаш как. Как времето кръжи,
когато трябва болките да снеме.
Ти трябва да се радваш. Тръгнах си ...

apriori

Poetry

2012-04-19T23:00:11+03:00 743

Без да съм твоя 🇧🇬

Изгубване след теб възпламених.
Изгарям, не като кибритна клечка.
Забравих колко пъти те корих
и колко те ранявах, после стенех.
А не аз бях ранената. Не аз! ...

apriori

Poetry » Love

2012-04-17T14:29:23+03:00 857 1

Дишане 🇧🇬

Издишане. И свършва кислородът.
Хомот ми натяга тишината.
Издишане. Самотност и виновност.
Сядам.
И тъжа на грешен замък... ...

apriori

Poetry

2012-03-04T23:59:31+02:00 720