apriori
34 results
Ръцете ти са оголени върби,
които ме посипват с благородие.
Очите ми, две разгонени сърни,
сърцето ти заключиха в трезора си.
И други вътре безпомощно мълчат. ...
които ме посипват с благородие.
Очите ми, две разгонени сърни,
сърцето ти заключиха в трезора си.
И други вътре безпомощно мълчат. ...
534
Отвъд тъгата чака ли спасение?
Ако, дано не го разочаровам.
Стоножка съм (със щръкнали съмнения)
на брод, през който с мъка преминавам.
Боли ме вятър северно копнежен. ...
Ако, дано не го разочаровам.
Стоножка съм (със щръкнали съмнения)
на брод, през който с мъка преминавам.
Боли ме вятър северно копнежен. ...
599
Какво като съм млада и способна?
Нима това е нещо, дето струва?
Ни гладката ми кожа, нито Окам,
на мен ми дават мир или ми служат.
Звездите потъмняват по небето! ...
Нима това е нещо, дето струва?
Ни гладката ми кожа, нито Окам,
на мен ми дават мир или ми служат.
Звездите потъмняват по небето! ...
740
3
Не съм се влюбила в теб.
Тъгата ти е грабнала сърцето ми.
Ти всъщност чезнеш в мен. Е?
Аз вече съм си срутила небетата...
Но някак си мъчно е - ...
Тъгата ти е грабнала сърцето ми.
Ти всъщност чезнеш в мен. Е?
Аз вече съм си срутила небетата...
Но някак си мъчно е - ...
553
Tъгата ми разцъфна. В хризантема.
Поисках да я храня, да не вехне.
Минорно се размърдах и се свлече -
Антична не-Горгона, ала цвете.
Приличам на затрупана антена; ...
Поисках да я храня, да не вехне.
Минорно се размърдах и се свлече -
Антична не-Горгона, ала цвете.
Приличам на затрупана антена; ...
820
и знам о знам
не е за мен притихналата сивота
на гърлото ти
стигнала догоре от сърцето ти
и знам о знам ...
не е за мен притихналата сивота
на гърлото ти
стигнала догоре от сърцето ти
и знам о знам ...
605
3
Ридая вътре в себе си, усещам, че
заглъхвам в непосредствено съмнение,
но впивам нокти в костите и вените
на старото си пълно недоверие.
Събарям го. А как тежи то. Тонове! ...
заглъхвам в непосредствено съмнение,
но впивам нокти в костите и вените
на старото си пълно недоверие.
Събарям го. А как тежи то. Тонове! ...
591
ИМ-ПУЛС
Аз съм мъничка, толкова мъничка,
че почти ще изчезна безследно.
И невидима. Само в просъница
се явявам за малко и чезна. ...
Аз съм мъничка, толкова мъничка,
че почти ще изчезна безследно.
И невидима. Само в просъница
се явявам за малко и чезна. ...
535
Лъжи. Лъжи ме колкото си искаш.
Няма нищо по-полезно от лъжата.
Бъди. Бъди безмилостно всесилен.
Аз не искам, но съм свикнала. Да вярвам.
Опиват ме лъжите. Неусетно. ...
Няма нищо по-полезно от лъжата.
Бъди. Бъди безмилостно всесилен.
Аз не искам, но съм свикнала. Да вярвам.
Опиват ме лъжите. Неусетно. ...
522
1
Нищо, че пак не успях.
Да се докажа на себе си.
С всичко потънах във мрак.
И ме загриза съмнението.
Бях като суха мъгла. ...
Да се докажа на себе си.
С всичко потънах във мрак.
И ме загриза съмнението.
Бях като суха мъгла. ...
469
1
В мен (като крадец) влезе,
с взлом през тъгата, с която дишам.
Помръквам. С всяко действие.
Гълтам куршуми...
На всичко вярвам. ...
с взлом през тъгата, с която дишам.
Помръквам. С всяко действие.
Гълтам куршуми...
На всичко вярвам. ...
549
- Не искам тежина.
- ... Ще бъда лека за поемане.
Перце. И само ти ще ме усещаш.
Трептя, вибрирам в напрежение.
Сега съм синя (малокръвна вена съм...). ...
- ... Ще бъда лека за поемане.
Перце. И само ти ще ме усещаш.
Трептя, вибрирам в напрежение.
Сега съм синя (малокръвна вена съм...). ...
474
Празнотата ме изпълва.
Къдриците, които нямам, се изправят.
Свети лампата, не-Слънце.
Обичам се, но ако някой ме измами,
със омраза се наказвам, ...
Къдриците, които нямам, се изправят.
Свети лампата, не-Слънце.
Обичам се, но ако някой ме измами,
със омраза се наказвам, ...
513
1
Няма крайно, което не е трагично...
Както ледници - които не тежат.
Тръгвам бързо. Вратата ми се усмихва.
С мен си себе си, без мен си просто сам.
Със дъха си рисувам здрави мисли. ...
Както ледници - които не тежат.
Тръгвам бързо. Вратата ми се усмихва.
С мен си себе си, без мен си просто сам.
Със дъха си рисувам здрави мисли. ...
620
Намериха ме нови хоризонти.
Тъй както си стоях позамечтана...
Изпратили ги дребните любови
и моята възраждаща се младост.
Обучили ги все да се намират ...
Тъй както си стоях позамечтана...
Изпратили ги дребните любови
и моята възраждаща се младост.
Обучили ги все да се намират ...
634
3
Обичам. Да те гушкам с тихи мисли.
И с теб, и с тях щастливо да заспивам...
Но пак ме вцепенява мъка. Стиска ме.
Обичам ли те? Мразя ли те, мили?
Повдигам своя поглед, за да видя ...
И с теб, и с тях щастливо да заспивам...
Но пак ме вцепенява мъка. Стиска ме.
Обичам ли те? Мразя ли те, мили?
Повдигам своя поглед, за да видя ...
808
2
Опитвам се света си да разложа
(приличам на златистобял разтвор).
Но сякаш го разтварям и не помня,
а дните ми се сплитат във застой.
Изчезват, но оставят в мен утайка ...
(приличам на златистобял разтвор).
Но сякаш го разтварям и не помня,
а дните ми се сплитат във застой.
Изчезват, но оставят в мен утайка ...
536
Искам да се влюбя, влюбя, влюбя.
Обожание в упоителна доза.
(Но търпение!
Идва пълнолуние.
Благородно. ...
Обожание в упоителна доза.
(Но търпение!
Идва пълнолуние.
Благородно. ...
474
През сълзи криво се усмихвам пак
и влакове изскърцват раболепно...
С обувки леко бавно стъпвам в мрак.
И глупава уплаха в мен просветва...
И паля мигом в страх цигара - цяр - ...
и влакове изскърцват раболепно...
С обувки леко бавно стъпвам в мрак.
И глупава уплаха в мен просветва...
И паля мигом в страх цигара - цяр - ...
524
2
И ми се играе. На „Истината или се осмеляваш”.
В гърдите си вместо сърце нямам камък.
Отхвърлила рая, помислих добре дали още ще страдам.
Но вече не мога - да дишам от рани...
Избродила ада, си счупих небето, но без да го зная. ...
В гърдите си вместо сърце нямам камък.
Отхвърлила рая, помислих добре дали още ще страдам.
Но вече не мога - да дишам от рани...
Избродила ада, си счупих небето, но без да го зная. ...
697
2
Преглъщам си душата. И наливам вино.
Защото мога да си позволя отрано.
Заглъхването няма ме преоткрие...
Ще ме зарови. Сред негата от забрава.
И лошото е, че това ми е привично. ...
Защото мога да си позволя отрано.
Заглъхването няма ме преоткрие...
Ще ме зарови. Сред негата от забрава.
И лошото е, че това ми е привично. ...
483
1
Отново е горещо. От бодежите
душите ни мечтаят пак за бяг.
А моята прицели се в безцелие
и целейки ти хвърли въглен мрак.
Отново е горещо на изчезване... ...
душите ни мечтаят пак за бяг.
А моята прицели се в безцелие
и целейки ти хвърли въглен мрак.
Отново е горещо на изчезване... ...
582
2
А аз съм като мъртва в своята бездомност,
но събирам останки от нежност.
Не ми прилича да съм дива... и верломна,
но очите ми отварят бездни.
Гледам да съм топло необщителна, не-горда. ...
но събирам останки от нежност.
Не ми прилича да съм дива... и верломна,
но очите ми отварят бездни.
Гледам да съм топло необщителна, не-горда. ...
729
1
„Amor fati”, увиснах тялом на Живота.
Сега ръцете му държат ли моя дух?
Тежат тъги, но аз ги хвърлям като котва
в морето черно от катран и сива слуз.
Не ми е тихо (сякаш че денят е свършил). ...
Сега ръцете му държат ли моя дух?
Тежат тъги, но аз ги хвърлям като котва
в морето черно от катран и сива слуз.
Не ми е тихо (сякаш че денят е свършил). ...
979
4
Мракът ми е нажежена самота,
която мислите в безплътност преобличат.
А аз перлено море, с катран и кал,
и тъкмо затова сама не се обичам.
Мракът ми е непрободна тишина, ...
която мислите в безплътност преобличат.
А аз перлено море, с катран и кал,
и тъкмо затова сама не се обичам.
Мракът ми е непрободна тишина, ...
606
3
Защо поглеждам в небето? Няма синьо.
И черни облаци надвисват върху нас.
Може просто да обичам от безсилие,
далеч обаче ми е ялово от мрак.
И нека няма в мен стремежи. Нито сили. ...
И черни облаци надвисват върху нас.
Може просто да обичам от безсилие,
далеч обаче ми е ялово от мрак.
И нека няма в мен стремежи. Нито сили. ...
480
Не осъзнавате, а аз съм с вас до края,
пренебрегвам всеки порив да си тръгна.
Изглеждам ви студена, като мокър камък,
а изгарям, от сърцето си отчупвам...
И всъщност само тишината в мен е цяла, ...
пренебрегвам всеки порив да си тръгна.
Изглеждам ви студена, като мокър камък,
а изгарям, от сърцето си отчупвам...
И всъщност само тишината в мен е цяла, ...
889
1
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Д. Дамянов
Аз не знам дали пак светлина
ще засвети, когато се мръкне. ...
и всеки път е дълъг със години.
Д. Дамянов
Аз не знам дали пак светлина
ще засвети, когато се мръкне. ...
989
3
Нося те вътре със зимните мигове.
Целувам със мисли разголени
твоите стъпки по моето сриване
и лутам се, сред общи спомени.
Нося те вътре, усещам те, виждам те ...
Целувам със мисли разголени
твоите стъпки по моето сриване
и лутам се, сред общи спомени.
Нося те вътре, усещам те, виждам те ...
1106
4
Не, не съм аз „нормално момиче" -
сякаш съм с Вселена по-далечна.
Осъзнай, че не съм тук отлично
и върви, с мен недей да си пречиш.
Аз не съм за живот с теб готова. ...
сякаш съм с Вселена по-далечна.
Осъзнай, че не съм тук отлично
и върви, с мен недей да си пречиш.
Аз не съм за живот с теб готова. ...
536
1
Kaк е възможно
да се чувствам ограбена,
ако никога не съм притежавала?
Не превъзхождам.
Не търся. Раздавам се! ...
да се чувствам ограбена,
ако никога не съм притежавала?
Не превъзхождам.
Не търся. Раздавам се! ...
545
Ти трябва да се радваш. Тръгвам си.
Прости ми за последните разстрели.
Ти виждаш как. Как времето кръжи,
когато трябва болките да снеме.
Ти трябва да се радваш. Тръгнах си ...
Прости ми за последните разстрели.
Ти виждаш как. Как времето кръжи,
когато трябва болките да снеме.
Ти трябва да се радваш. Тръгнах си ...
527
Изгубване след теб възпламених.
Изгарям, не като кибритна клечка.
Забравих колко пъти те корих
и колко те ранявах, после стенех.
А не аз бях ранената. Не аз! ...
Изгарям, не като кибритна клечка.
Забравих колко пъти те корих
и колко те ранявах, после стенех.
А не аз бях ранената. Не аз! ...
635
1
Издишане. И свършва кислородът.
Хомот ми натяга тишината.
Издишане. Самотност и виновност.
Сядам.
И тъжа на грешен замък... ...
Хомот ми натяга тишината.
Издишане. Самотност и виновност.
Сядам.
И тъжа на грешен замък... ...
524
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
