apriori (Уморена)

Нося те вътре 🇧🇬

Нося те вътре със зимните мигове.
Целувам със мисли разголени
твоите стъпки по моето сриване
и лутам се, сред общи спомени.
Нося те вътре, усещам те, виждам те ...

Poetry

2012-05-23T21:53:45+03:00 1.3K 4

Накъде? 🇧🇬

„Amor fati”, увиснах тялом на Живота.
Сега ръцете му държат ли моя дух?
Тежат тъги, но аз ги хвърлям като котва
в морето черно от катран и сива слуз.
Не ми е тихо (сякаш че денят е свършил). ...

Poetry » Philosophical

2012-06-16T18:46:00+03:00 1.2K 4

На монади 🇧🇬

Tъгата ми разцъфна. В хризантема.
Поисках да я храня, да не вехне.
Минорно се размърдах и се свлече -
Антична не-Горгона, ала цвете.
Приличам на затрупана антена; ...

Poetry

2013-04-18T17:57:38+03:00 1K

(Не-)адресирано 🇧🇬

Не осъзнавате, а аз съм с вас до края,
пренебрегвам всеки порив да си тръгна.
Изглеждам ви студена, като мокър камък,
а изгарям, от сърцето си отчупвам...
И всъщност само тишината в мен е цяла, ...

Poetry » Other

2012-06-05T19:01:36+03:00 1.1K 1

Готовност 🇧🇬

От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Д. Дамянов
Аз не знам дали пак светлина
ще засвети, когато се мръкне. ...

Poetry

2012-05-25T14:20:20+03:00 1.3K 3

Selected works

Нося те вътре 🇧🇬

Накъде? 🇧🇬

На монади 🇧🇬

(Не-)адресирано 🇧🇬

Готовност 🇧🇬