Oct 10, 2015, 8:43 PM

Народът

  Poetry » Other
490 0 1

Зима пристига народът се свива,

чуди се вече какво да яде.

Душата, сърцето от мъка превива,

отново се пита, сега накъде?

Избори нови подреждат се листи,

цветни портрети стари лъжци.

С наглост ни гледат няма прости,

Митинги празни, чалга певци.

Какво ли ще купим  с малко пари?

отново излъган остава  народа.

Стария боб в тавата вари,

другите, другите търсят изгода..

Народът оказа се доста корав,

сълзите горчиви бърше, душата гори.

Боже каква ли пустата сплав?

България с нея дето дари…

                     В.Й. 08.10.2015г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това твое стихотворение, Василе, ми припомни Ботевата "Елегия". Очевидно властниците никога не допускат публичното четене нито на "Елегия", нито на "Борба". Те си обичкат беззъбата балада "Хаджи Димитър":

    "гора зашуми вятър повее..." - ние си лапаме, народът си блее...

    а самодивите нека си търсят духа на Караджата.

    Поздравление за написаното. Будиш!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...