Наръчник за (преглъщане) (на) смелост
(от ръка разстояние)
Отблизо съм по-стара от света,
по-черна от девети кръг на Ада.
По мярка и размери – трън в пета -
и труден шанс такава да се падам.
По-лесно е, нормално е почти
от страх небето, с бяс разполовено,
да тегне все на чуждите плещи
и лед да потече по всяка вена.
По-лесно е да не подириш път,
нозете си във бряг да вкореняваш.
По-лесно е мечтите ти да мрат,
отколкото мечта да си създаваш.
От корен лесно плъзваш в коренище,
но струва си да се изтръгнеш - с корен -
и девет кръга да не струват нищо
пред райската причина да си горе
по мярка и размер на всеки облак,
небе да сучеш с хъс на пеленаче.
Тя, истината, винаги е гола
и грозна. Но наопаки - не значи.
Навярно затова и съм далече –
кръвта е сила, ако ври и плиска.
След всеки кръг е Адът по-човечен,
по вените живот да шурне - близко.
И отдалече нямам вид на свят –
с каквото да въртиш, все трън ще вадиш.
На вкус съм като кървав сух комат -
по-твърд от всеки страх.
И по-грамаден.
© Дарина Дечева All rights reserved.
