Нашата борба

Облака възседнал

мечтател съвършен,

ала на конник той прилича,

в борбата подчинен.

Война повел е той  

със поглед устремен,

а битката е непосилна

за свят несъвършен,

но волята ще покори звездите,

че сила притежава тя,

c надежда ще дари очите,

тя за победа е дошла.

Красива е борбата, но безкрайна

и достойна е за всички нас.

Победата – опияняваща, омайна,

а загубата страшна е за вас,

че вие нивга не поехте риска

да тръгнете, допрели рамо с нас,

а дребните ви души искат

да споделим победата си с вас.

От страх крепени вий силите пестите

дори, когато ний помощ просим

и нагло после вий твърдите

Че щастието си сладко ви дължим,

но туй е само сън, туй е измама.

Реално ли изглеждаше? Нима?

Туй беше просто вашата измяна,

лишена от човещина.

Недейте да скърбите, не плачете,

че плахи бяхте, вместо в редовете

да се сражавате вий редом с нас

и знайте – вечно в умовете

вина ще тегне пак към нас . . .