НАШАТА ПЕСЕН
Рисувай, поете,
рисувай със думи,
реди своя стих,
после тайно поспри.
Не искаш ли някой
да грабне палитра
и стих на платното
да те погледне с очи.
Римувай, художнико,
римувай с бои,
картина да шепне
със думи неказани.
Не искаш ли някой
във стих без бои
картина шедьовър
във ритъм да сътвори.
Измисляй, човеко,
думи за дни,
в които ще бъде
живота ни лесен.
Дори да ни няма,
дори да не сме,
все някой ще каже:
ТОВА Е НАШАТА ПЕСЕН!
© Събина Стефанова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
