НАШАТА ПЕСЕН
Рисувай, поете,
рисувай със думи,
реди своя стих,
после тайно поспри.
Не искаш ли някой
да грабне палитра
и стих на платното
да те погледне с очи.
Римувай, художнико,
римувай с бои,
картина да шепне
със думи неказани.
Не искаш ли някой
във стих без бои
картина шедьовър
във ритъм да сътвори.
Измисляй, човеко,
думи за дни,
в които ще бъде
живота ни лесен.
Дори да ни няма,
дори да не сме,
все някой ще каже:
ТОВА Е НАШАТА ПЕСЕН!
© Събина Стефанова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
