По улиците прашни, без посока,
намирам те във този свят студен.
Любов, обгърната от рани, уморена.
Пресичаш мислите и в новия ми ден.
А от паважа тихо се надига
една сълза, изплакана от мен.
В душата ми проникнала без милост,
тежи като прокоба
прекършената ми усмивка
от твоя поглед, тъй студен.
И споменът превръща се във цвете,
очаквало те като утринна роса. ...