Нашите греховни светове
По улиците прашни, без посока,
намирам те във този свят студен.
Любов, обгърната от рани, уморена.
Пресичаш мислите и в новия ми ден.
А от паважа тихо се надига
една сълза, изплакана от мен.
В душата ми проникнала без милост,
тежи като прокоба
прекършената ми усмивка
от твоя поглед, тъй студен.
И споменът превръща се във цвете,
очаквало те като утринна роса.
Надига се на пръсти към небето,
с надежда да целуне слънчевата светлина.
И облаците даже път му правят.
Преглъщат натежалите си капки дъжд.
Пред любовта, безсилни, ветровете
пеят нежна песен.
В очакване да се прегърнат с прошка,
разделените със обич,
нашите греховни светове.
© Таня Кирилова All rights reserved.
