Насила е заспала - аз не съм
Когато прах по релсите пълзи
и влакове от времето ръждясват,
спирачките не будят призори
очакване за нежност или ласка.
Прегърнала отсечено дърво,
запяла песен с отлетели птици,
по този път разкалян и широк
коя душа върви като старица?
Усмихва се, увита с топъл шал.
Невидимо земята се люлее
и пет стотинки струва радостта,
че влюбените някъде живеят.
Усмихвам се разбиращо и аз.
От спомена мечта се учи лесно.
Добра е най-добрата тишина,
в която страхове ни са честни.
Насила е заспала /аз не съм/,
онази нежност, дето ни съветва.
Възмездие не стига никой сън
и никой сън не се дължи на клетва.
