Когато прах по релсите пълзи
и влакове от времето ръждясват,
спирачките не будят призори
очакване за нежност или ласка.
Прегърнала отсечено дърво,
запяла песен с отлетели птици,
по този път разкалян и широк
коя душа върви като старица?
Усмихва се, увита с топъл шал.
Невидимо земята се люлее
и пет стотинки струва радостта,
че влюбените някъде живеят. ...