Oct 1, 2009, 5:18 PM

Настроение

  Poetry » Other
586 0 2

 

 

                                                     Настроение

 

                                         Вкъщи няма никой.

                                         Телефонът мълчи.

                                                        Няма новини.

                                                                 Няма пликове.

                                         Изкривени в невралгични тикове,

                                         в  пространството се лутатат

                                                                   остарели истини.

                                         Чакат вечност да им вдъхне времето.

                                         Аз си мисля на новите мечти за бремето.

                                         И чувам: Мадам, Вие сте загърбили

                                                            едно момче,

                                                                               пари,

                                                                                    малко радост

                                         и път през вечерно време.                                  

                                         Пред Вас е един жокер,

                                         попаднал случайно сред картите,  

                                                                          бял лист,

                                         няколко изпотрошени молива и...                          

                                         - Премълчава нещо съдбата.

 

                                                                                 Wali./Виолета Томова/

                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е...не, прекрасно е! Сърдечни поздрави!

    Закъсняла съм! Като вчерашен вестник подгонен от вятъра плахо прошепвам поуморено и понаплашено: Здрасти! Есента вече оцвети зелените страници в листите на гората. Кораби-облаци плуват към пристанището на недоизписаната сърдечност. Моля се винаги да ни се намират изпотрошени моливи. И ...оцеляла човечност!
  • Прочетох и други твои.Заинтригува ме!Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...