1 окт. 2009 г., 17:18

Настроение 

  Поэзия » Другая
416 0 2

 

 

                                                     Настроение

 

                                         Вкъщи няма никой.

                                         Телефонът мълчи.

                                                        Няма новини.

                                                                 Няма пликове.

                                         Изкривени в невралгични тикове,

                                         в  пространството се лутатат

                                                                   остарели истини.

                                         Чакат вечност да им вдъхне времето.

                                         Аз си мисля на новите мечти за бремето.

                                         И чувам: Мадам, Вие сте загърбили

                                                            едно момче,

                                                                               пари,

                                                                                    малко радост

                                         и път през вечерно време.                                  

                                         Пред Вас е един жокер,

                                         попаднал случайно сред картите,  

                                                                          бял лист,

                                         няколко изпотрошени молива и...                          

                                         - Премълчава нещо съдбата.

 

                                                                                 Wali./Виолета Томова/

                           

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е...не, прекрасно е! Сърдечни поздрави!

    Закъсняла съм! Като вчерашен вестник подгонен от вятъра плахо прошепвам поуморено и понаплашено: Здрасти! Есента вече оцвети зелените страници в листите на гората. Кораби-облаци плуват към пристанището на недоизписаната сърдечност. Моля се винаги да ни се намират изпотрошени моливи. И ...оцеляла човечност!
  • Прочетох и други твои.Заинтригува ме!Поздрав!
Предложения
: ??:??