1 окт. 2009 г., 17:18

Настроение

587 0 2

 

 

                                                     Настроение

 

                                         Вкъщи няма никой.

                                         Телефонът мълчи.

                                                        Няма новини.

                                                                 Няма пликове.

                                         Изкривени в невралгични тикове,

                                         в  пространството се лутатат

                                                                   остарели истини.

                                         Чакат вечност да им вдъхне времето.

                                         Аз си мисля на новите мечти за бремето.

                                         И чувам: Мадам, Вие сте загърбили

                                                            едно момче,

                                                                               пари,

                                                                                    малко радост

                                         и път през вечерно време.                                  

                                         Пред Вас е един жокер,

                                         попаднал случайно сред картите,  

                                                                          бял лист,

                                         няколко изпотрошени молива и...                          

                                         - Премълчава нещо съдбата.

 

                                                                                 Wali./Виолета Томова/

                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е...не, прекрасно е! Сърдечни поздрави!

    Закъсняла съм! Като вчерашен вестник подгонен от вятъра плахо прошепвам поуморено и понаплашено: Здрасти! Есента вече оцвети зелените страници в листите на гората. Кораби-облаци плуват към пристанището на недоизписаната сърдечност. Моля се винаги да ни се намират изпотрошени моливи. И ...оцеляла човечност!
  • Прочетох и други твои.Заинтригува ме!Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....