Нататък
Какво ли ще успея да направя
през времето, което ми остава?
Ще търся нещо, нещо ще забравя,
ще помня, че животът продължава...
Ще стисна топъл облак над жена си
и с него ще полея обичта ù.
Ще кажа две-три думи във съня си –
неволен ключ към тихите ми тайни.
Ще виждам онзи старец полупросяк
и няма да престана да се чудя
дали светът умира вечер в осем,
или тогава съвестта се буди.
Ще си купувам книги със поезия
и думите им с шепи ще изгребвам,
през много фино сито ще ги сея,
за да добия златен прах за себе си.
Уви, не мога много да направя
през времето, което ми остава.
Едно ще кажа, друго ще забравя,
а иначе – животът продължава.
И свикнал постоянно да прекрачвам
от злото към доброто и обратно,
навярно е нормално да очаквам,
че лесно ще премина през ЧЕРТАТА...
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
