Натежавам от обич. Натежавам до пръсване
Натежах напоследък. Вероятно от чакане
и така съм чаровна, как да кажа – “до пръсване”.
Имам истини. Истини даже в остатък
и една за из път от онези, по-трудните.
Имам няколко чакащи срещи за лятото,
във буркани прибрани, със червени капачки.
Имам щъркели, само комини си нямам.
Имам приказки, случване, шарени бабки.
Имам шепа живот на хартиен носител,
подреден, както ниша. Подреден като бъдеще.
Натежах напоследък. Вероятно от нищото,
но така ще си свикна с детеродната функция.
Май от щастие развалих поетичния изказ.
Невъзможно за писане стана, щом идваш.
Ти ме влюбваш и някак си просто неистово
натежавам от обич. Натежавам до пръсване.
© Евгения Илиева All rights reserved.
