Stivanoff (Стоян Иванов) Stivanoff (Стоян Иванов)
26
Mar 28, 2008, 9:46 PM

Натрапници

  Poetry » Love
840 0 1
Глупостта ме заразява
с клишета необмислени.
Отречени под списък,
предварително.
Предъвкани и заклеймени.
Но пак с писък
се завръщат,
босоноги и опърпани,
без време остарели.
Безсъзнателно
се впиват в теб.
Знам.
Оставяш ме да оправдая.
Детинската наивност
ще забравиш.
Но ще се справя ли отново
с мисълта корава,
че излезли са от мен,
не зная...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0