Натюрморт
Останал сам, в безоблачен ден
си наливам тъга в чаша от смърт.
Ти си далеч, обвита в сън
и никога веч не ще те видя...
Светкавица разкъсва небето на парчета,
валят мечти по изгнилите дървета.
Студена мъгла всичко плътно обвива
и след миг тишина светът издъхнал почива.
Изигран от света, аз тъжно се взирам
и бавно отпивам от отровната чаша.
Смъртта не пълзи, а бързо убива
и всичко е сън - аз просто заспивам.
Вятърът вее и разпръсква дъжда,
облак сив надвисва над града...
Сняг заваля и боядиса ни в бяло -
бяло като Смъртта, пълна пустота...
© Диян Каролев All rights reserved.
