Имах тебе. Имах те за малко.
Повярвах аз на думите омайни.
Не те изгубих. Ти изгуби! Жалко!
Отрови ме с лъжите си безкрайни!
Какво сега? Нима не съжаляваш
за нежността, с която те дарих?
Научи се истински да се раздаваш!
На честност в любовта се научи!
Когато си добър, ела отново
и протегни с копнеж към мен ръце!
Когато разбера, че съм готова,
пак ще ти дам моето сърце!
© Катерина All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
