Имах тебе. Имах те за малко.
Повярвах аз на думите омайни.
Не те изгубих. Ти изгуби! Жалко!
Отрови ме с лъжите си безкрайни!
Какво сега? Нима не съжаляваш
за нежността, с която те дарих?
Научи се истински да се раздаваш!
На честност в любовта се научи!
Когато си добър, ела отново
и протегни с копнеж към мен ръце!
Когато разбера, че съм готова,
пак ще ти дам моето сърце!
© Катерина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
