Научих се да оцелявам
Колко нощи безсънни съм имала,
колко дни като призрак вървях,
колко пъти сълзи съм проливала,
колко дълго от любов се боях.
Колко пъти се молех на Бога,
пожелавайки своята смърт.
Колко дълго без цел и посока
аз се лутах, a нямаше път.
Колко пъти съдбата проклинах,
колко гняв във сърцето таих,
колко пъти докрай се раздавах,
а в замяна горчилката пих...
Колко пъти до дъното стигах,
колко пъти излъгана бях,
колко пъти по малко умирах,
а не знам дори дали живях...
Днес друга съм, по-силна от преди.
Научих се да побеждавам.
Да не превивам врат, дори и да боли -
със болката си пак да оцелявам.
колко дни като призрак вървях,
колко пъти сълзи съм проливала,
колко дълго от любов се боях.
Колко пъти се молех на Бога,
пожелавайки своята смърт.
Колко дълго без цел и посока
аз се лутах, a нямаше път.
Колко пъти съдбата проклинах,
колко гняв във сърцето таих,
колко пъти докрай се раздавах,
а в замяна горчилката пих...
Колко пъти до дъното стигах,
колко пъти излъгана бях,
колко пъти по малко умирах,
а не знам дори дали живях...
Днес друга съм, по-силна от преди.
Научих се да побеждавам.
Да не превивам врат, дори и да боли -
със болката си пак да оцелявам.
© Валерия Иванова All rights reserved.
Много хубаво пишеш, поздравявам те!
