Наум
„Наум"
(на Я.)
Черна вечер
като кафе.
Кадифето,
не зная на вкус,
но на допир е топло.
Очите ти
пришивам на всяка звезда.
Звездите са в кръпки,
облепих
Светлината.
А захарта
във кафето
са стъкълца
от разчупената им плът.
Събирай звездите
от мойте ръце!
Дай им живота,
сглобен,
светещ,
преливащ
в искрите
на
сребърните им дрешки!
Искам небето
да бъде
скицник
от твои портрети.
Да те виждам
винаги в него.
Ти си...
забранената усмивка,
която не мога да
галя,
намигването,
онова "Здрасти!",
което
ще остане само „Здрасти!"
Анонимната
пътека към мен.
Цветята
са черни
без теб.
Червени
сълзите.
Не искам
да помни за тебе небето.
А вече е
скицник.
Без дъга
е дъждът.
Изгубват
вкус
плодовете.
И цялата природа мирише развалено.
Без теб
красотата изгнива.
Светът е рана.
Без лек.
Аз
затворих се в
чаша
горчиво кафе.
Наум те обичам,
ти не знаеш коя съм.
© Милена All rights reserved.
