Навик
Недей, недей да ме обичаш!
Kакво, че имали сме всичко,
което другите, що виждаш.
Не, днес не ми е безразлично,
гори душата ми, но в огън
със пламъци, като въздишки -
умората ми идва в много
и в таз умора всъщност нищо.
Недей да плачеш и да молиш,
любов не е отдавна вече,
а просто навик, просто порив
да не загубиш ти ръцете,
които някога си искал...
но не разтърсват с допир само...
И що пък значи, да ти липсват?!
Ах, мразя навика останал!
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
