Feb 28, 2010, 6:33 PM

Навярно ме обичаш и затова си отиваш 

  Poetry » Love
782 0 1

 Навярно ме обичаш и затова си отиваш!

(На Игн.)



Навярно забравих да пиша

и с нищо обсипа ме ти…

Навярно забравих да дишам,

да страдам, когато боли…


 

Навярно ме мразиш дълбоко,

безследно излишна, ненужна.

Навярно изпитал си болка –

голяма, невидима, чужда…


 

Навярно те виждам в съня си,

защото те няма на думи…

а мен ме има в излишъци

от чувства, сълзи и безумие.


 

Навярно си нейде в сърцето ми,

обречен да бъдеш изричан…

Навярно не помниш очите ми,

но аз все пак те обичам…


 

Навярно студен ще останеш,

без спомен след вечер с текила,

навярно ще лъжа отново

че не помня, защото съм пила…



Навярно последно те виждам.

Не мога да дойда за „Сбогом!”

Че лесно ще е да те ненавиждам,

а ще ми коства твърде много!



Навярно ме обичаш и едва

от спомени ме триеш всеки ден.

Навярно те измислих и така

ти просто стана част от мен…

© Единствена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много въпроси мъчат болното сърце... Много е хубаво!
Random works
: ??:??