Навън е пролет
. . .
Навън е пролет -
кукувица кука
и весело приглася й
капчукът.
Отново песента им
ме вълнува.
Душата ми пак тръгва
да пътува.
Безгрижно детство -
пеем и лудуваме,
играем - на големи
се преструваме.
На двайсет се обичаме,
танцуваме,
стихове пишем,
страстно се целуваме.
Четиредесет, щом дойдат,
се страхуваме.
И втурваме се, бързаме,
флиртуваме.
На петдесет мъжете пък
умуват -
да се преструват или
да кротуват?
Шейсет почукат ли -
не искаме да чуваме.
Безброй неща да сторим
си плануваме.
Шепи лекарства
с болките редуваме -
по цели нощи в спомени
будуваме.
И с първата си обич
се целуваме,
понякога, когато я
сънуваме.
Завръщам се,
щом почнем пак със внука
да учим как самичък
да свирука.
А вън е пролет -
кукувица кука.
Унесено приглася й капчукът.
© Лилия Велчева All rights reserved.
