Навън е пролет, 

но в душата ми е есен. 

Недоизказани слова ехтят.

А мислите ми лутат се в тъмница, 

не знаят на къде да полетят. 

Навън е пролет, 

но в душата ми е есен. 

И птиците натрапчиво мълчат... 

Една сълза проблясва в мрака, 

но слива се със капките в дъжда. 

Навън е пролет,

но в душата ми е есен... 

Нима не виждаш колко ме боли?!!

Не виждаш ли, 

че съм се вкопчила в цветята, 

но те повяхват... 

Но защо не ги полееш ти?!

Навън е пролет 

прелестно красива!

Мечти се сбъдват нейде по света... 

А моят свят със теб

нима загива?!

Защо не го целуне пролетта??