Навън се зазорява...
Навън се зазорява, ден нахлува,
светълина разпръсква розови лъчи.
В очите ми от болка привалява
и капят в скута ми сълзи...
Тревожна нощ, въртях се,като дива,
събудих се преди да се развидели.
Уплашена, като подгонена кошута,
душата място не намира...и тъжи.
В треперещите длани стискам,
надежда малка, като синапеното семе,
В молитва тиха я изричам...и чакам
с трепет. Нали за всичко Боже има време!
Ще вярвам силно, много ще го искам,
и знам, ще бъде време за живот,
когато някого с душата си обичам,
му давам от своята сила и любов!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
