Навън вали

Jul 4, 2015, 11:30 AM

Poetry » Love

379 0 2

Навън вали

Навънка силен дъжд вали,

надбягва се с моите сълзи.

Съдбата тъжна и радостна, нали?

Нощната тревога и радостта пълзи.

Колко ли тялото ми ще издържи

да среща трепети и нежност,

да нахлуват в мене сто лъжи,

искам тебе, само тебе и твоята вярност.

Не съм самотница, но усещам се сама,

когато времето твоя вик отдалечава,

денят е смазан от догадки и тъма.

Кое сърце съдба такава заслужава.

Изгрей, слънце, дори в тъмната нощ.

При слънчев изгрев цъфти душата,

изпълва се сърцето с любовна мощ,

в топлината и обичта къпят се сърцата.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yankova41 (Йонка Янкова)

2015-07-10T21:24:37+03:00

Калоян благодаря ти за коментарите.Поздрави.
extreem90 (Калоян Калинов)

2015-07-04T23:29:27+03:00

"денят е смазан от догадки и тъма.
Кое сърце съдба такава заслужава?"

Никое не заслужава такава съдба! Но тя много често не е справедлива с добрите и истински сърца.... Харесах! Много добра творба! Поздравления!