Навън вали
Навън вали
Навънка силен дъжд вали,
надбягва се с моите сълзи.
Съдбата тъжна и радостна, нали?
Нощната тревога и радостта пълзи.
Колко ли тялото ми ще издържи
да среща трепети и нежност,
да нахлуват в мене сто лъжи,
искам тебе, само тебе и твоята вярност.
Не съм самотница, но усещам се сама,
когато времето твоя вик отдалечава,
денят е смазан от догадки и тъма.
Кое сърце съдба такава заслужава.
Изгрей, слънце, дори в тъмната нощ.
При слънчев изгрев цъфти душата,
изпълва се сърцето с любовна мощ,
в топлината и обичта къпят се сърцата.
© Йонка Янкова All rights reserved.
