Наздраве ми кажи... И да полеем.
Наздраве ми кажи... И да полеем.
Тя, нашата, се свърши. Като гръм
през лятото разтресе ни. Не смея
да кажа, че съм твоя. Не. Не съм.
Сънувам друг. Докосвам го със мисли.
И той ме гали. Гали ме така,
че даже за секунда да не искам
усмивката ти, твоята ръка.
Мечтая друг. Мечтая го и денем.
Цветя ми носи (ти дали разбра?).
Наздраве ми кажи... И да полеем.
Сипи ми от бутилката с вина!
Защото съм ти грешната прогноза,
най-страшното торнадо в твоя свят.
Защото с много страст те омагьосах,
а днес си чужд. Ненужен. Непознат.
А можех да съм вярната пътека...
Красиво утро. Стръкче топлина.
А можех да съм дъх... до болка... всеки.
Долей ми още мъничко вина.
Сега съм по-пияна и от тебе.
Ти още вярваш в нашите мечти.
Нали ти казах, че си непотребен...
Нима не чу, че всичко в мен крещи...
Отиваш си с прегръдка. За да бъда
щастлива. Нежността ти ми горчи.
Това е тя. Най-страшната присъда.
Доливам си. Наздраве ми кажи...
© Яна All rights reserved.
Благодаря ти от цялото си сърце!!! Прегръщам те!
